Един човек управлява фирми с ключова роля в българската енергетика. Но без да си пише името никъде.
Тези фирми са уличавани в нерегламентирани практики, които водят до щети за хората, околната среда и държавния бюджет. Но институциите рядко ги проверяват, а когато го правят, фирмите рядко получават санкции и понасят последствия.
Става дума за групата компании, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки. Тя включва електро- и топлоцентрали, въглищни мини, търговци на газ, ток, въглеродни емисии и биомаса, пенсионни, застрахователни, транспортни и ремонтни дружества.
По документи Ковачки няма собственост в повечето от тях и не заема ръководни длъжности. През годините е казвал, че е консултант на част от тези бизнеси, но нищо повече.
Но между тези фирми има връзки. Има и публични данни за синхрон в работата им. Техни собственици в много случаи са базирани в чужбина фирми, чиито представители са неоткриваеми. Те от години се свързват с влиянието на Ковачки, който представлява някои в договори с лобисти в САЩ и на срещи на високо ниво в България.
Сега поредица материали на Антикорупционния фонд (АКФ) показа нови свидетелства как Ковачки контролира тази група от фирми, наричана във вътрешна кореспонденция енергиен холдинг „Орион“. Неправителствената организация за пръв път публикува вътрешни документи и свидетелства на човек, който е бил на ръководна длъжност в една от тези компании.
Пред бТВ Ковачки отрече да управлява тази група от фирми. „Няма такъв холдинг „Орион“, каза той. И повтори тезата, която е изказвал и по-рано – че е собственик само на 7-8 фирми, а на част от останалите е консултант, но не ги ръководи.
През годините е имало сигнали за нерегламентирани практики на фирми от тази група:
- За „наличие на картелно споразумение“;
- За замърсяване на околната среда;
- За неплащане на данъци и осигуровки.
В някои случаи институции са отказвали да извършат проверки по същество. В други са правили проверки, но не са намирали нарушения. А когато нарушения са откривани, в много случаи предприятията не са плащали глоби.
„Държавата е с широко затворени очи“, каза пред Свободна Европа Лора Георгиева, координатор на правната програма на АКФ.
След последните разкрития на АКФ няколко институции казаха, че правят проверки. Ковачки каза, че ще им съдейства. Ще доведе ли това до различен резултат?
Как работи холдингът
Т. нар. холдинг „Орион“ включва повече от 150 фирми според разследването на АКФ.
Привидно техните собственици са различни и нямат преки връзки помежду си. Но през годините са доказвани косвени връзки между компаниите – собствениците на няколко централи например са регистрирани на един и същи адрес в Лондон. Много от ключовите бизнеси са прехвърлени по едно и също време - през 2014 г., на фирми във Великобритания и Кипър. Според доклад на неправителствената организация „Грийнпийс“ – България те си дават помежду си заеми.
Голяма част от фирмите са свързвани с Ковачки през годините, но той отрича да е техен собственик.
Сега АКФ показа свидетелски разказ как ги управлява той, без името му да се появява в документите.
Документи на т.нар. холдинг се подпечатват с печати с анимационни герои, които се сменят периодично. Служителите знаят, че са де факто личния подпис на Христо Ковачки. Но неговото име е забранено да се споменава в писмени документи. Ковачки отрича това.
Формално начело на дружествата са високоплатени мениджъри. Но те са подписвали документи, с които се задължават лично с милиони към фирмите, които уж управляват. Това разкрива АКФ.
Три проблема
През годините са подавани редица сигнали за нередности, свързани с работата на тези фирми.
- „Манипулиране на свободния пазар“
Основното твърдение, което досега никога не е потвърждавано от институциите, е, че те работят съгласувано и така манипулират цените на тока.
През 2019 г. четири работодателски организации подават сигнал до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), в който се говори за „манипулиране на свободния пазар на електроенергия и прилагане от определени субекти на непазарни търговски практики“ – нещо забранено от закона.
Те посочват централите, свързвани с Ковачки – ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Марица 3“, както и топлофикациите в Бургас, Перник, Плевен, Русе, Велико Търново, Враца, Сливен и Габрово.
Съмнението на организациите е, че има „картелно споразумение“ с участието на фирми търговци на ток, които също са свързвани с Ковачки.
Но КЗК отказва да започне проверка по същество на тези твърдения с аргумента, че фирмите имат различни собственици и „не може да се твърди, че между тях има свързаност“.
В писмото до работодателските организации, подписано от тогавашната председателка на КЗК Юлия Ненкова, се посочва, че всички тези централи са продадени от сейшелски компании на фирми в Кипър и Великобритания в рамките на един месец.
Това не е посочено в писмото, но част от компаниите купувачи са на едни и същи адреси. Това свидетелства за връзки между тях. Но така и не е проверено.
Становището, че не става дума за концентрация на собственост, е повторено от КЗК и в анализ от 2020 г.
Но сега вътрешни документи, публикувани от АКФ, съдържат нови свидетелства как точно тези фирми действат координирано.
- „Черните пушеци и лепкавите сажди“
Част от централите, свързвани с Ковачки, са уличавани в нарушения на екологичното законодателство.
Едно от най-честите е изпускането на непречистени емисии – отпадни газове, които излизат или от комини без пречиствателни съоръжения, или от дупки в сградата. Други примери са замърсяване на водите и използване на непозволени горива.
Доклад на „Грийнпийс“ – България от 2025 г. показа, че от наложени общо 198 глоби за над 6,6 млн. лева за пет години на три централи – ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Република“ – са платени малко под 1,9 млн. лева. Останалите глоби се отменят или намаляват от съдилищата, а регионалните инспекции по околната среда често не обжалват решенията в полза на централите.
„Зад тези числа се крият черните пушеци и лепкавите сажди от въглищата”, казва тогава Десислава Микова от „Грийнпийс“.
През 2021 г. журналистическо разследване на OCCRP разкри, че две от свързваните с Ковачки централи – ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Брикел“, може да са си спестили около 30 млн. евро чрез измама с въглеродни емисии.
Няма информация българските власти да са проверявали тези данни. Едва през 2023 г. започна разследване под надзора на европейската прокуратура, ръководена от Лаура Кьовеши. То продължава и към момента и се води от ГДБОП, посочиха от институцията в отговор до Свободна Европа.
Но разследването на АКФ показа свидетелски разказ, че преди първите обиски през февруари 2023 г. към фирмите е изтекла информация и са унищожени документи.
- Стотици милиони дългове към държавата
Част от фирмите, свързвани с Ковачки, дължат големи суми пари на държавата за данъци и осигуровки.
Според анализ на „Грийнпийс“ – България към края на 2020 г. 17 от компаниите са имат общо 330 млн. лева непогасени задължения към Националната агенция за приходите (НАП).
Според разследващия сайт BIRD сега 30 фирми от групата дължат общо 370 млн. лева на НАП. В сряда директорът на агенцията Румен Спецов каза, че държавата знае за тези задължения и „може би ще си ги получи“.
През 2011 г. НАП съобщава, че прави проверка в свързвани с Ковачки дружества за укрити данъци и неплатени осигуровки, но години по-късно част от задълженията са разсрочени и някои остават висящи и до днес.
Самият Ковачки е бил подсъдим за укриване на данъци, но е оправдан на втора инстанция.
През годините са се появявали и други сигнали за нередности, включително за контролиран вот на работници от фирми, свързвани с Ковачки. Но прокуратурата не е намирала престъпление.
„Много добре знаят“
Организацията „Грийнпийс“ – България е подавала редица сигнали за нарушения на дружества от групата.
„Сигнализираме за сериозни неща, а от отговорите оставаме с усещането, че се приемат за естествени“, каза директорката Меглена Антонова пред Свободна Европа. „Дали е затваряне на очите, или е някакво безсилие, е въпрос на интерпретация. Но институциите много добре знаят.“
Според Лора Георгиева от АКФ ако институциите бяха правили проверките си съвестно, „биха установили това, което сега виждаме във вътрешни документи“.
„А именно че се съгласуват цени, че се координират действия с одобрението на един човек, че едни суми от порядъка на 500 000 евро напускат страната към дубайски сметки. Това не е нещо, което може да мине незабелязано“, каза тя.
„За да не се забележи, държавата трябва да си е затваряла очите.“
До момента екипът на АКФ не е търсен от институциите. Не е търсен и Веселин Тодоров – мениджърът, който публично разказа за част от нарушенията – въпреки призивите му проверяващите да се обърнат към него.
След публикациите на АКФ, премиерът Росен Желязков разпореди на трима министри да проверят информацията. Според него може да има „достатъчно данни за самосезиране на прокуратурата“. Но до момента тя не е реагирала.
КЗК също не се самосезира - сезираха я депутати от „Демократична България“. Във вторник комисията съобщи, че „извършва предварително проучване“, без да спомене името на Ковачки в съобщението си.
Самият Ковачки каза в четвъртък, цитирана от Капитал и други медии, че ще съдейства на проверките. „Плащам [си] данъците в България и целият ми бизнес е на светло“, пише в позицията му.*
*Абзацът е добавен след публикуването на текста.
Форум