Лидерите на Армения и Азербайджан ще подпишат в петък мирно споразумение, постигнато с посредничеството на САЩ. Това би могло да сложи край на десетилетния конфликт между двете страни за региона Нагорни Карабах. Американският президент Доналд Тръмп съобщи, че ще бъде домакин на церемония по подписването в Белия дом.
Арменският премиер Никол Пашинян и президентът на Азербайджан Илхам Алиев ще подпишат също и споразумения със САЩ за „съвместно търсене на икономически възможности, за да можем напълно да отключим потенциала на региона на Южен Кавказ“, каза Тръмп в социалната си мрежа Трут сошъл в четвъртък.
„Много лидери се опитваха да прекратят войната, но без успех, досега, благодарение на „ТРЪМП“, написа американският лидер, добавяйки, че това ще бъде „официална церемония по подписване на мир“.
Пашинян вече е във Вашингтон и на 7 август посети Музея на Библията, съобщи пресслужбата му. Ден по-рано арменското правителство информира, че Пашинян ще се срещне с Тръмп и Алиев, „за да насърчи мира, просперитета и икономическото сътрудничество в региона“.
Преди публикациите на Тръмп в социалните медии на 7 август обаче нямаше окончателни изявления от нито едно от трите правителства дали ще бъде подписано мирно споразумение.
Икономическите споразумения биха могли да подготвят почвата за повторно отваряне на стратегически транспортен коридор през Южен Кавказ, който е затворен от началото на 90-те години на миналия век.
Според американски служители, пожелали анонимност, споразуменията биха дали на САЩ права за лизинг за разработване на коридора Зангезур. Те споделят, че в бъдеще той може да се нарича „Пътят на Тръмп за международен мир и просперитет“ (TRIPP).
Плановете са коридорът да свързва Азербайджан с неговия регион Нахчиван, който е отделен от останалата част на страната от ръкав на арменска територия с ширина 32 км. Предвижда се там да има железопътна линия, нефтени и газопроводи, както и оптични линии.
Сделката не предвижда Съединените щати да плащат за изграждането на транзитния коридор, а вместо това се очаква частни корпорации да го развият. Споразумението беше постигнато след посещение по-рано тази година на специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф в Баку и продължителни разговори между страните.
Подобряването на отношенията
Армения и Азербайджан водят две големи войни за Нагорни Карабах, откакто получават независимост след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
Двете южнокавказки държави предприеха значителни стъпки за подобряване на отношенията си след последния голям въоръжен конфликт през 2020 г. и последвалото изселване на етническото арменско население.
Въпреки че международно приветстваното финализиране на текста на мирното споразумение беше обявено през март след години двустранни преговори, документът все още не е подписан.
Азербайджан многократно е поставял условие Армения да премахне от конституцията си препратка към Декларацията за независимост от 1990 г. Тя цитира акт за обединение от 1989 г., приет от законодателните органи на Съветска Армения и Нагорни Карабах.
Баку настоява още Ереван да се съгласи да бъде разпусната Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Това е единственият международен посреднически орган, воден от Съединените щати, Франция и Русия, който в продължение на десетилетия се стреми към договорено уреждане на конфликта в Нагорни Карабах.
Армения на практика се съгласи и с двете искания. В същото време поддържа позицията, че евентуалното приемане на конституционна промяна трябва да остане вътрешен въпрос на Армения. Колкото до разпускането на Минската група, Ереван смята, че това трябва да стане едновременно с подписването на мирно споразумение.
Това обаче не са единствените въпроси, които пречат на окончателното споразумение.
Граничните спорове
През май и юни 2024 г. Армения и Азербайджан проведоха първото по рода си определяне на границата по 13-километров участък между двете страни. В резултат на това арменските военни се изтеглиха от четири необитаеми села, които бяха част от съветската територия на Азербайджан.
И двете страни се съгласиха да продължат процеса на определяне на границата, но през последната година не е постигнат напредък по други участъци от границата. Армения твърди, че Азербайджан продължава да окупира повече от 200 квадратни км от нейната територия.
Арменската опозиция осъди спорното определяне на границата и по-нататъшните дипломатически ходове на Ереван като „капитулация“, призовавайки за оставката на Пашинян. Последваха и продължителни протести, които обаче приключиха без да постигнат оставката на правителството, а премиерът стремежът му към мир още се радва на широка обществена подкрепа.
Зангезурският коридор
Съгласно една от клаузите на споразумението за прекратяване на огъня от 2020 г., подписано с посредничеството на Русия, Армения гарантира „сигурността на транспортните връзки“ между континентален Азербайджан и неговия западен анклав Нахичеван. Ереван се задължи да осигурява „безпрепятствено движение на граждани, превозни средства и товари в двете посоки“.
Армения няма без излаз на море и настоява, че всеки транзитен маршрут трябва да бъде част от по-широк регионален процес на деблокиране с гаранции за суверенитета, юрисдикцията и териториалната ѝ цялост. Длъжностни лица в Ереван отхвърлиха идеята и дори наратива за екстериториален коридор, наричайки го завоалирана териториална претенция от страна на Азербайджан.
Неспособни да постигнат общо решение, през 2024 г. двете страни обявиха, че въпросът за свързаността ще се разглежда отделно от по-широкото мирно споразумение.
Според споразумението за прекратяване на огъня от 2020 г. контролът върху транспортните връзки между Армения и Азербайджан трябваше да се упражнява от руските гранични власти.
След поредица от събития обаче, включително неуспех на руските миротворци да защитят етническото арменско население при азербайджанската офанзива през септември 2023 г. и последвалото им оттегляне, Армения промени геополитическата си ориентация. Ереван започна да се дистанцира от Москва, сближавайки позиции със Запада.
Ролята за Съединените щати
Разговорите за евентуално участие на САЩ в управлението на коридора, като част от решение на продължаващия спор, се появиха около срещата на върха на 10 юли между Пашинян и Алиев в Абу Даби.
Посланикът на САЩ в Турция Томас Барак посочи, че Вашингтон е предложил 100-годишен договор за наем на такава транспортна връзка в опит да улесни мирното споразумение между двете южнокавказки държави.
Говорителят на Пашинян Назели Багдасарян отхвърли идеята за лизинг, но на пресконференция на 16 юли арменският премиер потвърди, че Съединените щати са предложили транзитът на хора и товари през арменската област Сюник да бъде администриран от американска компания.
Впоследствие Багдасарян сигнализира за готовност на Ереван да „възложи“ администрирането на маршрута през Сюник на трета страна, включително американска компания или новосъздадено съвместно предприятие.
„Азербайджанските товари и граждани не трябва да виждат лицата на арменските граничари или на когото и да било друг“, каза от своя страна президентът Алиев през юли, подновявайки натиска върху Ереван. „Не трябва да има физически контакт и трябва да се въведат мерки за сигурност, за да се гарантира, че нашите хора и товари могат да преминават свободно.“
Арменското правителство отхвърли тези искания на Алиев. Междувременно опозиционните партии в Армения призовават за по-широк диалог – не само за отварянето на този специфичен транзитен маршрут, но и на всички маршрути в региона, за да се прекрати блокадата на страната.
Реакцията на регионалните играчи
Устойчивият мир и отварянето на транзитен маршрут през Армения има потенциал да свърже богатите на петрол и газ Кавказ и Централна Азия с Европа, заобикаляйки Русия и Иран.
Москва и Техеран вече изразиха загриженост във връзка с евентуалното присъствие на САЩ в стратегическия регион Сюник на Армения, граничещ с Иран.
Москва обвини Вашингтон, че се опитва да отвлече арменско-азербайджанския мирен процес и да отстрани регионалните сили.
„Западняците се стремят да прехвърлят процеса на помирение между Баку и Ереван в техните релси“, каза на 24 юли Мария Захарова, говорител на руското външно министерство. „Знаем също така накъде обикновено водят тези пътища... Това може да доведе до дисбаланс в системата за сигурност в региона.“
Иран също се противопоставя на всяка сделка, която според него би могла да застраши северната му граница с Армения.
Висш съветник на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей предупреди страните „в или извън региона“ да спрат да търсят сухопътен коридор за Азербайджан, който би минавал през арменски регион, граничещ с ислямската република.
Форум