Той е популярен актьор и водещ на емблематични предавания в българския ефир. Само преди ден влезе отново в тази роля пред 40 000 души на стадион „Васил Левски“ в София за финала 13-ия сезон на шоуто „Като две капки вода“.
Но през последните години Васил Василев – Зуека се е посветил на работата си като художник. Преди дни той откри първата си изложба в София, озаглавена „Моят Дон Кихот“ – по името на литературния герой от едноименния роман на испанския писател Мигел де Сервантес, смятан за символ на борба за високи идеали, които често се сблъскват с реалността.
„Във всички теми, по които съм рисувал за тази изложба, главно действащо лице е човекът с главно Ч“, казва Зуека пред Свободна Европа.
„Това е човекът, за когото важните неща са приятелството, свободата във всичките ѝ проявления. Това е човекът, за когото любовта е единственият стремеж, за който си струва човек да живее. Това е човекът, който винаги е готов да помогне на другите.“
Но този човек, по думите на Зуека, е изправен пред много предизвикателства – „най-вече предизвикателството да живее в мир, защото в днешно време виждаме, че повечето от лидерите не желаят мир“, казва той в интервю за онлайн канала „Господари на ефира“.
Васил Василев е роден на 30 април 1965 г. в Сливен. Прякора Зуека получава още като дете – в интервюта е казвал, че идва от заек, защото като малък е тичал много бързо.
Василев завършва Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ, сега НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“ в София през 1992 г.
Същата година с актрисата Нина Димитрова създават театър „Кредо“, където поставят „Шинел“ (по Гогол) – спектакъл, който има стотици представления в България и по света.
Зуека участва в студентското предаване от началото на 90-те години на миналия век „Ку-ку“, както и в продължението му – „Каналето“.
Като актьор участва във филмите „Граница“ (1994), „След края на света“ (1998), „Пансион за кучета“ (2000), „Пътуване към Йерусалим“ (2003), „Мила от Марс“ (2004), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008), „Посоки“ (2017).
Популярен е и с участието си в телевизионните сериали „Патриархат“ (2005), „Седем часа разлика“ (2011), „Полицаите от края на града“ (2018).
През 2008 г. получава награда „Икар“ на Съюза на артистите в България за принос в популяризирането на българското театрално изкуство по света.
Зуека е един от първите водещи на шоуто „Господари на ефира“, което се излъчва между 2003 и 2018 г., когато е свалено от ефир.
От 2013 до 2021 г. е водещ на първите девет сезона на шоуто „Като две капки вода“. То е продукция на компанията Global Films на Магърдич Халваджиян и се излъчва в ефира на Нова телевизия.
През 2021 г. се мести в Испания със семейството си. Тогава казва, че иска да живее на място, където законите се спазват и има работеща демокрация. България, смята той, не е такава страна.
„В България според мен няма работеща демокрация. Има псевдодемокрация“, казва той и добавя:
„Двама-трима човека владеят пазара, владеят и хората, които гласуват за тях, посредством администрацията.“
Въпреки че не живее в страната, Зуека не прекъсва връзките си с България.
На 18 май той се връща към ролята си на водещ за финала на 13-ия сезон на „Като две капки вода“ на стадион „Васил Левски“ в София заедно с Герасим Георгиев – Геро и Димитър Рачков.
„Оказа се, че все едно никога не съм си тръгвал“, казва още Зуека.
„Да стоиш срещу 40 хиляди души и да им виждаш очите – това е първо предизвикателство, но е и голямо удоволствие.“
Откакто е в Испания, Зуека се посвещава на рисуването – нещо, с което се занимава от дете, но доскоро само за удоволствие. През май 2024 г. той открива първата си самостоятелна изложба в Мадрид – „Моят свят“ (Mi Mundo). Освен това има изложби в други градове в Испания, както и в Германия и Австрия.
Изложбата „Моят Дон Кихот“, която се проведе от 14 до 18 май в галерия Nova Art Space, е първата му в София.
„Аз не исках да политизирам тази изложба, но стана така, че политиката стана главна провокация – политиката срещу човека“, казва Зуека. И дава като пример за това военната агресия на Русия срещу Украйна.
В България, по думите му, тази „политика срещу човека“ се проявява в „стремежа на няколко души да държат цялата власт срещу обикновения българин“.
Въпреки това – или пък точно заради това, място за Дон Кихот има, смята Зуека.
„Мястото на моя Дон Кихот е пред мелниците. И няма никакво значение дали това ще доведе до смъртта му или до сриването на мелниците“, казва той.
Следващите му изложби ще бъдат в българския културен център в Рим, Италия, в Палма де Майорка, Испания, както и в Банско по време на местния джаз фестивал.
Форум