През септември 2020 г. женският египетски лешояд Анахита тръгва от Източните Родопи за първата си миграция на юг. Но докато прелита над Ливан, GPS предавателят на птицата спира на едно място – знак, че с нея е станал инцидент.
Ливански природозащитници веднага тръгват и намират Анахита – още жива, но тежко ранена, с повече от десет сачми в тялото и счупен крак. Чрез видеовръзка професор ветеринар се включва чак от Великобритания, за да напътства ливанските лекари в сложната операция, която лешоядът трябва да претърпи.
Лекарите казват, че Анахита има минимален шанс да оцелее. Въпреки това тя е жива и днес – в зоопарка в Прага, където се подготвя да създаде поколение.
Тази история едва ли щеше да завърши толкова добре, ако не беше Волен Аркумарев – български консервационен биолог, доктор по екология и ръководител на международния проект „Живот за сокола“ в Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).
В онзи ден през 2020 г. именно той пръв вижда, че Анахита е паднала на земята, и се свързва с партньорите си от Ливан и Великобритания, за да задейства спасяването ѝ. После полага много усилия за транспортирането ѝ в Чехия.
„Постоянно следя през телефона си движението на маркираните птици. Веднага ми светна червената лампичка, че най-вероятно е била застреляна“, казва той пред Свободна Европа и добавя:
„Анахита се оказа силна и борбена и благодарение на всички тези усилия оцеля.“
Това е само една от многото истории в професионалния път на Волен Аркумарев, който от години се е посветил на опазването на застрашените птици.
В понеделник БДЗП съобщи, че именно той е тазгодишният лауреат на Европейската награда за млади учени в опазването на природата, която се присъжда от Европейската организация за консервационна биология.
„Тази награда е голямо признание за труда – не само моя личен, а за колективните усилия на страшно много хора и организации“, казва Волен и добавя:
За мен най-голямата награда е, когато се случват истории като тази на Анахита.
„За мен най-голямата награда е, когато се случват истории като тази на Анахита. Когато имам чувството, че наистина съм допринесъл за това да има повече диви животни около нас, да им се радваме.“
Волен е отличен за изключителния си принос към опазването на египетския лешояд по миграционния му път, който минава през България, Близкия изток и Африка. Работата му по тази кауза е част от проект, ръководен от БДЗП, с участието на над 10 държави.
„Моята функция беше да работя с партньорите по места, за да събираме информация за заплахите за вида“, казва Волен.
Така например на Балканите основна причина за смъртността на египетските лешояди е използването на отрови, а опасната електропреносна мрежа е проблем в Саудитска Арабия, Етиопия и Йордания. В Нигерия и Нигер пък лешоядите се преследват, защото се използват в магични ритуали.
На базата на тази информация Волен и колегите му взимат мерки, за да преодолеят опасностите. В резултат от усилията им смъртността на египетските лешояди по целия миграционен път е сериозно намалена.
„За пръв път виждаме стабилизиране на популацията и дори леко увеличение. Преди това изгледите бяха до двайсетина години да загубим този вид от природата ни“, казва Волен и добавя, че вече се вижда „светлина в края на тунела“.
Волен Аркумарев е родом от Хасково. От малък е почитател на дивите животни и затова още като ученик става доброволец към БДЗП. Тогава посещава Маджарово, където вижда лешояди.
„Още в този момент тези огромни, величествени птици някак си ме плениха. Винаги съм знаел, че ще се занимавам с нещо, свързано с опазване на природата и на застрашените видове“, казва той.
Като доброволец в БДЗП той се включва активно в работата с лешоядите и така интересът му се засилва. Иска да опазва тези птици, защото са свързани с родния му край, както и защото са „най-добрите санитари в природата“.
„Лешоядите играят изключително важна роля в екосистемите с това, че се хранят с труповете на умрелите животни“, казва Волен и добавя, че така те спестяват въглеродни емисии и разходи на държавата за транспортирането и изгарянето на тези трупове. Същевременно спират разпространението на зарази.
„Така че е наша отговорност е да не допуснем те да изчезнат от нашата страна“, казва още той.
Към момента в България има 35 двойки египетски лешояди, а на Балканите – общо 50. Волен разказва как наскоро една от маркираните млади птици е станала възрастна и се е заселила край село в Източните Родопи. Той е отишъл да провери какво става с нея. Тогава се е запознал с човек, който живее точно срещу новото ѝ гнездо.
„Той беше изключително развълнуван, защото баща му му е разказвал, че някога на тази скала, преди 40 години, е гнездил египетски лешояд. Сега отново го вижда с очите си“, казва Волен и добавя, че е хубаво „да видиш как нещо от миналото се съживява“.
За него и колегите му е важно да популяризират каузата за спасяването на тези птици и да въвличат в нея местните общности.
„Когато маркираме младите птици, правим специално събитие, на което каним ученици. Те получават възможност да кръстят един от лешоядите, да се снимат с него, да станат негови покровители, така че у тях да се възпитава онази любов към природата“, казва Волен.
Нашата цел е да стимулираме хората да ценят природата и да се грижат за нея.
„Децата са най-любопитни към животните, но за жалост губим това с времето. Нашата цел е да стимулираме хората да ценят природата и да се грижат за нея“, споделя още той.
„Така че продължавам да следвам детската си мечта и да отделям всичко, което мога, за да помагам на дивия свят.“
Форум