Над една пета (21,7%) от българските граждани живеят в бедност, сочи анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Той е базиран на данните от Националния статистически институт (НСИ) за 2024 г., които бяха публикувани в края на миналия месец. Те показват, че голяма част от българското населението живее с материални лишения, домакинствата страдат от редица ограничения, а потребностите на много деца остават неудовлетворени, се казва в доклада.
През 2024 г. около 46% от домакинствата – или близо 3 млн. души – не могат да посрещнат неочаквани финансови разходи като неотложен ремонт на жилището или колата, внезапно заболяване, подмяна на перална или хладилник и други, пише в анализа на ИПИ.
Над 41% пък не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, над 39% – подмяна на стари мебели, а 19% – поддържане на нормална температура в жилището си. Всеки пети от хората над 16 години се затруднява със закупуването на дрехи и обувки и няма дори и малка сума пари за лични нужди.
Освен това данните сочат, че 16,6% от населението живее в тежки материални и социални лишения – тоест изпитва ограничения в поне 7 от 13-те показателя, които НСИ измерва.
Всяко десето дете - без втори чифт обувки
През изминалата година материалните лишения при децата са намалели, но остават сравнително високи. Най-голяма част от децата – 23% – са лишени от почивка извън дома, а 19% не могат да участват в редовни занимания като плуване или свирене на музикален инструмент.
Всяко десето дете не разполага с нови дрехи, нито с два чифта обувки. Всяко десето дете няма и поне едно дневно хранене, включващо месо.
Близо 7% от децата нямат подходящо място за учене и писане на домашни, а 14% нямат подходящи за възрастта книги (без учебници и учебни помагала).
От какво зависи делът на бедните
В анализа на ИПИ се посочва още, че бедността има ясни характеристики. За нея определящи са икономическата активност, образованието и етносът.
Така делът на бедните сред безработните е 58,7%, докато сред заетите той е 11,8%. При хората с начално и без образование той е 56,3%, докато при висшистите – 4,8%. При ромите е 62,5%, докато при българите – 16%.
Определящи риска от бедност са и броят на децата в домакинството, възрастта, полът, пише ИПИ.
Как може да се намали делът на бедните
От ИПИ посочват, че анализът на данните ясно показва, че процентът на бедните може да бъде намален основно през повишаването на образованието и заетостта.
"За целта ефективните мерки трябва да са насочени именно към по-пълния обхват на образователната система (включително чрез намаляване на отпадането от училище), свързването на образованието с пазара на труда (основно при професионалното и при висшето образование), преодоляване на структурните проблеми на трудовия пазар (основно чрез повишаване на икономическата активност и уменията)", пише в доклада.
Форум