Ами ако руски дронове влетят в България, както стана в Полша? Ето какво може да се направи

Историята се побира в едно изречение: ако руски дронове влетят в България, те могат да бъдат спрени, но това ще струва много скъпо и няма да сработи, ако дроновете са много.

Министърът на отбраната Атанас Запрянов каза наскоро първата част от това изречение – че хората могат да бъдат спокойни. Втората част не е за казване, но експертите го знаят отдавна: страните от НАТО, България включително, могат да събарят дронове само с твърде скъпа техника. Например изтребители.

По тази причина държавите надали биха се справили, ако във въздушното им пространство влетят наведнъж няколкостотин безпилотни машини.

Защо въпросът е сериозен

Русия ще има капацитет да нападне част от НАТО в близките 5 години, каза генералният секретар на пакта Марк Рюте през юни 2025 г.

Прогнозата му се отнася до способност за нападение от класически вид. Но на 10 септември в Полша се случи съвсем друга история – около 20 руски дрона влетяха в страната, не носеха боен заряд и повредиха само покрива на една сграда. НАТО нарече това провокация, вместо агресия, но по-невинната дума не променя ефекта:

• Страни от НАТО отделиха веднага допълнителни сили и техника за защита на Полша. За Москва това означава, че тези сили няма да отидат за Украйна, която Русия нападна през февруари 2022 г.
• Реакцията на Полша показа, че тя не е готова да отбие атаки с дронове. А Полша се смята за по-добре подготвена във военно отношение от други натовски държави в Източна и Централна Европа.
• Влитането на много безпилотни апарати изплаши хората в тази страна, в която и без това се засилва влиянието на проруските тези.

Експерти от Европа и САЩ допуснаха, че този случай на изпращане на дронове от Русия може да се повтори и в други страни, особено по източния фланг на НАТО. България е страна от този фланг.

Защо е неравна битката с дроновете

Вижте пример от България, оповестен във вторник: в морето до Варна е открит повреден надводен дрон. Той е бил „неутрализиран“ с помощта на цели три средства, споменати официално: хеликоптер, катер и кораб.

Други страни от НАТО използват изтребители, за да свалят безпилотни апарати.

От военни експерти знаем, че цената на един дрон се измерва в хиляди долари, а ракетите, с които НАТО разполага, струват около милион долара и нагоре. Това означава най-малко две неща:

• Че говорим за неравна битка, сравнима с това да убиеш муха с пушка, вместо с ръка;
• Че НАТО – България включително – може да отблъсне навлезли дронове, но само ако те са единици, най-много десетки.

Ето примера от Полша от 10 септември – в страната влетяха около 20 дрона, като само част от тях бяха свалени, и то от изтребители. И досега няма точни официални числа – нито за броя на навлезлите апарати, нито колко са свалените.

Ето примера от Румъния от 13 септември: само един дрон е влязъл във въздушното пространство на страната и е кръжал около 50 минути. Срещу него е бил изпратен изтребител F-16, пише румънската редакция на Радио Свободна Европа.

България ще действа като Полша и Румъния, ако се озове в подобна хипотеза, каза в неделя, 14 септември, министър Запрянов. Той уточни, че България ще разчита на своите самолети на въоръжение - МиГ-29.

Свободна Европа попита Министерството на отбраната (МО) какъв е българският протокол за действие в подобни случаи. До редакционното приключване на този текст отговор не беше получен.

В интервю за бТВ Запрянов беше споменал, че ще се следва план на НАТО, който тепърва ще бъде създаден в рамките на инициативата „Източна стража“.

Кой има план срещу дроновете

В света има само две страни, които в момента умеят да поразяват масово и всекидневно нашествие на дронове, без да прибягват до абсурдно скъпа техника – Русия и Украйна.

Държавите са във война от три години и половина. В началото те не използваха дронове, макар че тези апарати съществуват още от 90-те години на миналия век.

Към края на 2023 г. започна да се говори за това, че войната на Русия срещу Украйна все повече прераства във „война на дронове“.

В момента Украйна отбива между 85 и 90 процента от безпилотните атаки, които се извършват срещу нея почти всеки ден. В последните месеци във всяка руска атака участват средно по 180-200 дрона на денонощие.

През 2026 г. Русия смята да увеличи с 40% своето производство на дронове, казва украинското военно разузнаване. С приблизително същия процент беше увеличен и руският военен бюджет като цяло.

В началото на войната Украйна също използваше скъпите си и ограничени средства за отбиване на тези атаки, но с времето намери други начини. Днес тя го прави със заглушаване на сигнала, с електронна подмяна на информацията, ползвана от дрона, за да се отклони маршрутът му (т. нар. спуфинг, spoofing), с други средства за радиоелектронна борба, отскоро и с дронове, предназначени да унищожават дронове.

Но и производството на безпилотни апарати не стои на едно място. Те са не просто различни видове, но и всеки от тях се усъвършенства, като Русия подобрява своето производство на всеки няколко месеца, казва украинският авиационен експерт Валерий Романенко. Той дава пример: Москва увеличава броя на периферните антени на апаратите, което все повече прави нейните дронове устойчиви на спуфинг.

Само Украйна в момента е в състояние да се „надбягва“ със смъртоносните технологии, за да се защити, и да произвежда свои собствени, за да отговори на заплахите. Тя отдавна разпознава опасните дронове от така наречените „примамки“ – летателен апарат, който няма боен заряд и е изпратен, за да подмами към излишни действия срещу него със скъпа техника. „Вече не им обръщаме внимание, нека си летят“, казва Романенко. Но тази реакция е възможна само ако си трениран да отличаваш опасния дрон от измамника.

Тези и други факти са аргумент в полза на едно решение – че НАТО и Украйна трябва да изработят „единна система за защита от дронове и въобще за противовъздушна и противоракетна отбрана“. Това казва бившият министър на отбраната в България Тодор Тагарев. Той самият признава, че никому досега не е и хрумвала възможността Русия да нарушава въздушното пространство на НАТО просто с дронове, които дори нямат боен заряд, вместо чрез класическо нападение с бойна авиация.

По думите на Тагарев такава единна система много би приличала на нещо, за което Украйна молеше НАТО в първите месеци на войната – за създаване на „щит“ над небето. „Животът показва, че е нужен“, каза Тагарев.