Франция и Германия ще помогнат за укрепването на противовъздушната отбрана на съюзника си от НАТО Полша, след като най-малко 19 руски дрона навлязоха в полското въздушно пространство по-рано тази седмица.
Това стана ясно в четвъртък от отделни изявления на френския президент Еманюел Макрон и на говорителя на германското правителство Щефан Корнелиус.
Новината идва, след като в сряда полските власти съобщиха, че са изпратили изтребители да свалят множество руски дронове, нарушили въздушното пространство на страната. Варшава определи случая като „акт на агресия“ и „мащабна провокация“.
Вижте също "Тест за единство" на НАТО. Какво цели Русия с изстрелването на дронове над ПолшаИнцидентът сериозно повиши напрежението между НАТО и Москва. Русия потвърди, че е атакувала с дронове Западна Украйна, но отрече да е планирала „цели за унищожаване на полска територия“.
Сега френският президент Макрон каза, че страната му ще „разположи три изтребителя „Рафал“, за да допринесе за защитата на полското въздушно пространство и на източния фланг на НАТО заедно с нашите съюзници“.
„Няма да се поддадем на нарастващото сплашване от страна на Русия“, добави Макрон.
В същото време говорителят на германското правителство Щефан Корнелиус каза, че армията на Германия ще „разшири“ въздушното си патрулиране над Полша, за да подсигури допълнително въздушното пространство на страната.
Изявленията им са част от поредицата реакции от страните членки на НАТО.
Британският премиер Киър Стармър каза, че „е ясно, че Русия продължава да засилва агресията си, систематично засилвайки атаките си чрез кампания от все по-войнствени действия“.
Междувременно Швеция, Нидерландия и Чехия привикаха руските посланици в своите страни, за да изразят възмущение от случилото се.
По-късно президентът на САЩ Доналд Тръмп каза пред репортери, че „не е доволен“ от ситуацията с руските дронове, но добави, че нахлуването в полското въздушно пространство „може да е било грешка“.
В петък полският премиер Доналд Туск каза, че няма как случилото се да е било грешка.
„И на нас ни се иска атаката с дронове срещу Полша да беше грешка. Но не беше и ние го знаем“, написа Туск в платформата Екс в отговор на казаното от Тръмп.
След началото на руската инвазия срещу Украйна през февруари 2022 г. на Запад се засилват опасенията, че най-голямата сухопътна война в Европа след Втората световна война може да се разпространи в съседни страни и да разпали пряка конфронтация между НАТО и Русия.
Свалянето на руските дронове в Полша беше първият път от началото на инвазията, в който страна от Алианса стреля по руска техника.
Заради инцидента Туск задейства активирането на Член 4 от Договора за НАТО, според който страните членки „ще се консултират съвместно“, когато възникне опасност за териториалната цялост на някоя от тях.
В четвъртък полският президент Карол Навроцки нарече инцидента „опит за тестване на механизма на действие в рамките на НАТО и нашата готовност за отговор“.
Кремъл отрича обвинението на Варшава, че Русия е извършила нападение с дронове на полска територия, и твърди, че няма доказателства дроновете да са били изстреляни от Русия.
В петък Съветът за сигурност на ООН се събира на извънредно заседание, за да обсъди случая.
В същото време Полша засили процедурите си за сигурност, като ограничи въздушния трафик по източните си граници с Беларус и Украйна до 9 декември.
Главният изпълнителен директор на НАТО Марк Рюте осъди „безразсъдното поведение“ на Русия и каза, че противовъздушната отбрана на Алианса е свършила работата си, като е прихванала поне някои от дроновете.
Някои западни представители обаче поставиха под въпрос ефективността на отбраната след съобщения, че само четири или пет от 19-те дрона са били свалени.
Германският канцлер Фридрих Мерц каза, че вижда инцидента като „много сериозна заплаха за мира в цяла Европа“, но добави, че отбраната на НАТО не работи толкова добре, колкото би трябвало.
Вижте също "Вероятно ще бъде с ядрено оръжие". Сателитни снимки показват как Беларус строи стратегическа база