„Изключително пъстро и интересно място.“
Така Златина Димитрова описва квартала, в който живее. И това не би било възможно без хората, казва тя.
Това убеждение стои зад решението ѝ да направи свой блог, в който да разказва историите им. Кръщава го „Лицата на махалата“ и в него разказва за хората, които среща всеки ден – книжарката, обущаря, собствениците на малко ателие.
„Всеки от тях има своята история и своя смисъл на това място. И то не би било същото без хората, които са там“, казва Златина Димитрова пред Свободна Европа.
Нейната „махала“ е районът около Женския пазар и улица „Пиротска“ в София.
Тя започва блога си с определение на думата – „част от населено място“ или „хората, които живеят в тази част на населеното място“. За нея районът въплъщава и двете дефиниции.
„Макар че не представлява самостоятелен квартал, неговата специфична атмосфера няма как да бъде сбъркана – характерна и отличаваща го от другите места в града“, пише тя.
Златина Димитрова от години е свързана с този район – учила е, работила е, а сега и живее там.
Тя е родена в Стара Загора, но семейството ѝ се мести в София, когато тя е още дете. Още тогава тя често ходи с родителите си на Женския пазар.
След това тя учи в 18-о средно училище „Уилям Гладстон“ – пак в този район – и всеки ден се прибира от училище по улица „Пиротска“.
В района е и първата ѝ работа като журналистка – във вече несъществуващия вестник „Пари“, чиято редакция се е намирала там. А от 11 години живее там със семейството си.
„Този район винаги е бил част от живота ми“, казва тя.
Идеята за блог, в който да разказва историите на хората от квартала, се ражда от един разговор със собственичката на книжарница на „Пиротска“.
„Покрай това се замислих колко ми е ценна тази малка книжарница. А оттам започнах да се замислям и за всички други места в квартала, които са ми много ценни и много важни. За всички хора, с които се разминаваме и си казваме добър ден“, казва Златина.
Преди да започне, тя дълго се колебае.
„Трябваше ми време да събера смелост и ми трябваше време за писане“, казва тя.
Но когато излиза в отпуск по майчинство, решава, че това е моментът. Публикува първите истории в блога в началото на август. Една от тях е тази на книжарката Мия, която я е вдъхновила да започне да събира историите на хората от квартала. Друга е тази на обущаря Трайчо, когото Златина описва като един от най-усмихнатите хора, които познава.
Това са все истории, които хората често пропускат в забързаното ежедневие, смята тя.
„Но може би точно в такива моменти е добре да спрем и да се огледаме и да се насладим на малките и автентични неща, които можем да намерим около себе си“, добавя.
Една от целите на блога ѝ е представи друг образ на района около Женския пазар – място, което някои хора свързват със случаи на престъпност. Но този квартал има и друго лице, казва тя, а нейните герои са негово въплъщение.
„Всъщност това е изключително пъстро и интересно място, в което има толкова красота, толкова дух, толкова светли и смислени хора“, казва тя.
Другата цел на блога на Златина Димитрова е да постави фокус върху местната общност и върху хората, които правят мястото по-добро.
„Ставаме все по-големи индивидуалисти и все по-затворени в собствените си проблеми и страхове. А всъщност, когато съществува общност, когато се огледаш и си поговориш с човека отсреща, се оказва, че въобще не сте токова различни, че ви тревожат едни и същи неща и заедно можете да решите повече проблеми“, казва тя.
В блога „Лицата от махалата“ Златина ще разказва историите на хората от своя квартал. Но тя е убедена, че всяко място има своята история и хора, които са готови да я разкажат.
„Би ми било изключително интересно да чета такива истории, и то не само за София, за всички места в страната“, казва тя.
Златина Димитрова е завършила бакалавърска програма по „Медии и журналистика“ в УНСС и магистърска програма по „Литература, кино и визуална култура“ в Софийския университет. Има докторантура по кинознание в Института за изследване на изкуствата към БАН.
През по-голяма част от професионалния си път е работила като журналистка в онлайн и печатни медии. Казва, че това е искала да прави от дете. Работила е и в издателство като редактор на книги.
Автор е на стихосбирката „Гробище за слонове“ (изд. „Арс“).
Форум