Връзки за достъпност

Извънредни новини

Смъртоносна дупка в закона. Защо никой не следи кои атракциони са безопасни


Снимката е илюстративна. Хора наблюдават лодка, теглеща "воден парашут" (парасейлинг) край Ница, Франция.
Снимката е илюстративна. Хора наблюдават лодка, теглеща "воден парашут" (парасейлинг) край Ница, Франция.

Пропуск в закона практически доведе до смърт. В него не пише кой контролира някои от развлекателните дейности. В понеделник 8-годишно дете загина при падане от воден парашут. Но и досега институциите продължават да не знаят коя от тях трябва да проверява техническата безопасност на подобни услуги.

Има смъртен случай, а властите втори ден не могат да се разберат кой е трябвало да се задейства, за да не се случи това. Научаваме го от случай на Южния плаж в Несебър от понеделник. Тогава 8-годишно дете загина след полет с воден парашут.

Употребата на такова съоръжение би трябвало да изисква контрол. Но контрол от кого?

Става дума за атракцион от типа "парасейлинг" – парашут, прикрепен към лодка, която го дърпа над морето.

Проверка на Свободна Европа показа, че потенциално компетентните институции са

  • "Морска администрация";
  • Комисията за защита на потребителите;
  • Държавната агенция за метрологичен и технически надзор;
  • Общината.

Но никоя от тях не знае кой е отговорен за проверките за безопасност.

Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация" потвърди пред Свободна Европа, че към днешна дата няма нито един акредитиран от тях орган, който да се занимава с контрол върху техническата изправност на атракциони като водни ски, банан, воден парашут в морето или съоръженията в аквапарковете.

Водните атракциони далеч не са изключение – при други популярни екстремни преживявания като тандемен полет с парапланер, например, също липсва държавен орган, който периодично да проверява техническата изправност на използваната екипировка.

При купуването ѝ тя се продава с нужната сертификация за безопасност. Но оттам нататък в България няма институция, която да следи дали фирмите, които предлагат подобни преживявания като комерсиална услуга, поддържат изправна екипировката си. Обратното е – това е оставено изцяло на съвестта на самите търговци.

Какво знаем за инцидента в Несебър

При случая от понеделник в Несебър 8-годишно дете и неговата майка са вдигнати във въздуха над морето, теглени от моторна лодка. По първоначални данни във водата от голяма височина е паднало само детето, а майката остава във въздуха. На място пристига линейка и лекарски екип, но не успява да спаси детето.

В същия ден полицията задържа трима души, отговарящи за атракциона, а Окръжната прокуратура в Бургас започна разследване. Във вторник тя съобщи, че им е повдигнала обвинения и ще поиска да останат в ареста за постоянно.

До момента причините за инцидента не са ясни, но една от версиите е, че се е скъсал коланът.

Къде в нормативните текстове се споменава парасейлинг

В същото време нито един държавен орган не казва чия е отговорността за контрола върху безопасността на съоръжения от типа "парасейлинг". Този вид активност се споменава единствено в наредба, която регулира плаването, включително на съдове, които се ползват за водноатракционни услуги.

Там е записано, че парасейлингът, наречен още "воден парашут", се извършва "с високоскоростен плавателен съд, оборудван с платформа, лебедка и двигател с необходимата мощност в зависимост от вида на парашута".

Записани са и изисквания за екипажа на лодката, въжето, колко души могат да бъдат теглени и други. Няма обаче изрична информация как и от кого да се проверява дали тези изисквания се спазват при самата дейност.

Каква е ролята на "Морска администрация"

Агенция "Морска администрация" към Министерството на транспорта е институцията, която дава разрешителното за моторната лодка, теглеща водния парашут. Тя дава и разрешителното за морския коридор, който лодката може да ползва.

Въпросната лодка, използвана в понеделник край Несебър, е била проверена само преди един месец, казаха пред Свободна Европа от пресцентъра на "Морска администрация". Те добавиха: "Не са констатирани нарушения".

В същото време пред bTV директорът на агенцията Живко Петров каза, че институцията му няма отговорност да проверява изправността на прикрепения към лодката парашут.

"Ние проверяваме само лодката. Но в дадения случай за парашута "Морска администрация" не отговаря, както и за тези дивани, черешки и какви ли не наименования имат", каза Петров.

Кой на кого прехвърля топката

По идентичен начин отговориха и от още три ключови институции – Министерството на туризма, това на младежта и спорта, както и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Всички те казаха, че нямат отговорност да проверяват техническата годност на атракциони като "парасейлинг" по българското Черноморие.

"По примера на други държави трябва ясно да се знае не само кой и къде издава разрешителните за подобни екстремни атракциони, но и кой и как контролира тяхната безопасност. Възможно е тези функции да бъдат в обхвата на Министерството на младежта и спорта", се казва в писмена позиция на министъра на туризма Мирослав Боршош.

Но пред Свободна Европа от спортното министерство категорично отхвърлиха да имат отговорност. Оттам казаха, че издават лицензи и проверяват само спортни клубове и федерации, но не и частни търговци.

ДАМТН пък е орган, сред чиито отговорности по закон е контролът върху съоръжения с повишена опасност. Такива са например въжените линии и ски влекове. Но от пресцентъра на ДАМТН казаха за Свободна Европа, че съоръжения и услуги от типа на водни ски, банан или парасейлинг не са под техен контрол.

„Не мога да ви кажа кой отговаря за тях“, добавиха оттам.

Може ли да проверява КЗП

Има и поне още една институция, която има пряка връзка с контрола върху подобни атракциони – Комисията за защита на потребителите (КЗП).

В докладите ѝ от предишни години става ясно, че комисията извършва проверки в аквапаркове, увеселителни обекти, контролира съоръжения като батути и водни пързалки.

"Целта е предотвратяване възможните рискове, застрашаващи живота и здравето на потребителите", пише например в доклад от 2016 г.

Свободна Европа се свърза по телефона с КЗП-Бургас, но оттам казаха, че не знаят дали могат да проверяват за безопасността на такива услуги.

И добавиха, че правят проверки на подобни съоръжения, но само за това дали те са обозначали коректно цените си, работното време и друга информация за услугата. Колкото до проверките за техническа годност, служителят по телефона отговори, че не знае дали някога са правени и дали изобщо са възможни.

„По принцип можем, но конкретно за това не знам дали има стандарти“, казаха от КЗП-Бургас.

Изпратихме писмени въпроси и до Община Несебър, която също е заинтересована страна по темата, тъй като съоръженията извършват дейност на нейна територия. До приключването на материала не получихме отговори.

Какво казва Агенцията по акредитация

Съществува и орган, който може да оторизира други институции или организации да следят за спазването на определени стандарти. Това е изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация". Оттам потвърдиха, че към днешна дата няма нито една институция, която да проверява водните атракциони по предварително съгласувани критерии.

"[Агенцията] не е акредитирала органи за оценка на съответствието, които да извършват контрол върху техническата изправност на тип развлекателни атракциони (водни ски, банан, воден парашут в морето) и съоръженията в аквапарковете", казаха оттам.

И добавиха, че процесът по акредитация е приет за "най-ефективен и устойчив метод при оценката на съответствие" и би могъл "да се приложи и за осигуряване на безопасността на атракционите в България при ясно разписани нормативни изисквания".

Форум

XS
SM
MD
LG