Преговорите за подписване на първия глобален договор срещу замърсяването с пластмаса се провалиха в петък, съобщи Асошейтед Прес. Страните останаха разделени как да се справят с екологичната криза.
На срещата, която се проведе в централата на ООН в Женева, Швейцария, присъстваха делегати от повече от 180 страни. Тя трябваше да приключи в четвъртък след 10 дни спорни преговори, но участниците в нея не успяха да преодолеят безизходицата.
Повече от 100 държави призоваха за правно обвързващи ограничения за производството на пластмаса. Мнозина поискаха и действия за забрана на токсичните химикали в пластмасите.
Кой беше против
Големите страни производителки на петрол и газ като Саудитска Арабия и Русия силно се противопоставиха на подписването на глобалния договор срещу замърсяването с пластмаса.
Те поискаха договорът да се съсредоточи предимно върху рециклирането, повторната употреба и препроектирането, отколкото върху ограниченията на производството или постепенното премахване на вредните химикали.
Колко вредна е пластмасата
Когато пластмасата се разгражда, тя се разпада на микропластмаса – малки парченца с големина под 5 милиметра. Тези микрочастици вече се откриват навсякъде – във въздуха, който дишаме, водата, която пием, в носа, мозъка, дори в тестисите.
Множество научни изследвания показват, че излагането на пластмасово замърсяване сериозно засяга здравето на хората. Токсичните химикали в пластмасите са свързани с широк спектър от отрицателни въздействия, включително затлъстяване, сърдечни заболявания, рак, астма и репродуктивни проблеми, пише Си Ен Ен.
Пластмасите обаче не са само проблем за здравето на човека и за околната среда. Те са и огромен климатичен проблем. По-голямата част от тях са направени с изкопаеми горива и са причина за замърсяване на планетата през целия си жизнен цикъл – от производството до изхвърлянето им.
Колко пластмаса се произвежда в света
Производството на пластмаса се е увеличило през последните няколко десетилетия, особено пластмасите за еднократна употреба. Около 460 милиона метрични тона се произвеждат всяка година, а нивата могат да скочат със 70% до 2040 г. без по-рестриктивни политики, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), цитирана от Си Ен Ен.
В действителност една много малка част от пластмасата се рециклира – по-малко от 10% в световен мащаб. Всичко останало се изгаря, изхвърля се на сметището или попада във водата, като задушава реките и океаните по света, нанасяйки тежки щети на морския живот.
Защо не може без пластмаса
Много страни и компании, производителки на нефтохимикали, смятат пластмасите за жизненоважни за своите икономики и годишни финансови резултати, особено когато светът започва да се отдалечава от енергията от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници.
Те посочват жизненоважната роля на пластмасите в обществото – от медицински инструменти до опаковки на храни – и настояват за действия, които да се съсредоточат върху начините за повторна употреба и рециклиране на пластмасовите продукти, а не за забрана на употребата им.
Но много страни и активисти казват, че кризата не може да бъде решена без справяне с експоненциалното нарастване на потреблението на пластмаса и че нивата на рециклиране остават упорито ниски от десетилетия.
Защо рециклирането не работи
Ефективността на рециклирането в световен план е доста спорна. Само около 6% от произведената пластмаса в света се рециклира, сочат данните на ОИСР, цитирани от Асошейтед Прес.
Причината е в различния химичен състав на различните пластмаси, поради което те не могат да бъдат преработвани заедно. Това налага нуждата от скъпо и отнемащо време сортиране, което до голяма степен се извършва ръчно.
Допълнителна пречка е фактът, че изначално пластмасата е материал, който е трудно да бъде рециклиран, заради различните си цветове, полимери и между 16 000 и 17 000 химикала, използвани при производството ѝ. За разлика от нея, хартията, картонът, металите и стъклото, се рециклират в значително по-големи обеми.
Отделно от това и разделното събиране се оказва проблемно дори на битово ниво. Например една твърда пластмасова бутилка за перилен препарат и една тънка найлонова торбичка от магазина не могат да бъдат преработени заедно.
Какво следва след провала на преговорите
Някои активисти обвиниха лобирането за изкопаеми горива за провала на преговорите.
"По-голямата част от правителствата искат силно споразумение, но на шепа недобросъвестни участници беше позволено да използват процеса, за да закопаят тази амбиция в земята", каза Греъм Форбс, ръководител на глобалната кампания за пластмаси в Грийнпийс САЩ, цитиран от Си Ен Ен.
Ерин Саймън, ръководител на пластмасовите отпадъци и бизнеса в екологичната организация с нестопанска цел WWF, каза, че е "дълбоко разочароващо" да напусне Женева без значим напредък.
"Този провал в преговорите означава, че пластмасовата криза ще продължи безконтролно, докато светът чака спешните действия, от които толкова отчаяно се нуждае", каза той.
По всяка вероятност преговорите за глобален договор срещу замърсяването с пластмаса ще продължат и в бъдеще, но има дълбока несигурност кога и под каква форма ще се случи това.
"Пропускайки още един краен срок за справяне с ескалиращата криза със замърсяването с пластмаса, държавите излагат здравето на хората и планетата на риск", каза Сара Болч, старши служител в американската неправителствена организация Пю Чаритабъл Тръстс.
Форум